15.05.2022
Гърция е щастие, не само заради лазурното синьо на морето, възхитителната храна, поднесена с отношение, и лежерния ритъм, привидно присъщ на повечето местни. Тя остава в мислите и като страната на зехтина, има-няма откакто свят светува. Първите писмени свидетелства за добиването на маслиново масло са от около 3500 години, от земите на Пелопонес и Месиния и управата на цар Нестор. Смята се, че древните гърци добре са познавали различната степен на зрялост на маслината и са носели знание за пресоването на масло с различни характеристики, включително и за ранните реколти. Те отново набират скорост през последните десетина години и често виждаме етикети с гордото ΑΓΟΥΡΕΛAΙΟ, което е обещание за свежестта на билки, зеленина, неузрели плодове със значително по-високи и така ценни за здравето полифеноли. Това е страната, която си остава лидер в потреблението на глава от населението, средно цели 2 литра месечно, а на о. Крит – почти 3 л зехтин и храна, приготвена само с него. Това е страната-производител в топ 3 на света, която не внася маслинови масла (за разлика от Испания и Италия), а е износител към страните с базирани там големи бутилиращи компании за масовия пазар. Гръцките зехтини
носят неподправеност и често са по-кремообразни за небцето –
черта, много характерна за по-южните зехтини (една Тоскана или Истрия не дават такъв профил, а значително по-ефирен). Харесвам ги, защото те са отличните партньори за всяка ситуация и са лесни за възприемане – от новите и вече по-улегнали зехтинени ентусиасти.
Както в другите средиземноморски страни, така и в цяла континентална и островна Гърция, маслиновите дървета са безбройни и докъдето погледът стига, а местните хора самостоятелно или в кооперативи, се грижат за дърветата изключително с ръчен труд и си правят свой зехтин, който им служи до следващата реколта. Безрезервно вярват, че гръцкият е най-добрият и няма сравнение с него!
Прочетете цялата статия на този линк!
Или прочетете моята рубрика в списанието на този линк!
