Пролет с ухание на зима

10 април 2020

Март съвсем ни обърка. Пролетта следва своя вече установен и съвсем естествен мартенски ритъм ~ има и цъфнал цвят, и слънце, и топлина, и сняг, и студ. Има от всичко и на двата полюса. Тъмнина и светлина. Буря и тишина. Тъга и радост. Тревога и надежда. Така се случи тази година, че многоликата и противоречива емоция на Природата се сля с тази в сърцата и мислите ни. Провокира ни и всеки откликна по своя си начин.

Пролетта и зимата се сляха в едно за нас хората ~ останахме си вкъщи за по-дълго от обичайното и свободата, с която сме свикнали остана във физическите рамки на дома и във виртуалните на света. Някак сюрреалистично се насложиха всички обстоятелства. За мен лично тези две първи седмици на социална изолация бяха ползотворни, защото дойдох до творческия финал на важен проект (за който ще си говорим по-нататък), приготвях храна у дома и валидирах някои по-стари рецепти, за да ги споделя с вас, гледах много филми, за които не съм намирала време до момента, слушах вдъхновяващи готвачи, всеки със своята лична история и без претенция, насладих се на божествена музика и хубави телефонни разговори с близки до сърцето ми хора.

И така… за себе си осъзнах две неща

Дейстивтелно, новите технологии са неизбежна част от живота ни и ще ускоряват присъствието си все повече и повече. А живото физическо общуване и енергията, която споделяме с хората са толкова автентични и съвсем различни от виртуалната комуникация. Обменът и свързването са по-интуитивни  и толкова безценни. Именно това общуване на живо ми носи огромна приятност в деня ~ за сърцето, тялото и ума. Виртуалното е за „в краен случай“😊Затова си пожелавам след това социално изпитание за всички ни и просветленията, които ни окриляват да се върнем към себе си и другите, и да се радваме на свързаността ни бавно, без да бързаме все нанякъде. 

След това малко лирическо отклонение с радост споделям няколко любими мартенски идеи и рецепти, които ще внесат нови щрихи във вашия ден у дома, за закуска или следобедно кафе и чай.

Започваме с един ефирен средиземноморски пай със сирене, домати и босилек, обвит в няколко хрупкави и леки фини кори.

Изключително непретенциозен и великолепен за закуска, особено съботно-неделно, когато времето ни е по-разтегливо и можем да се поглезим, побъбрим и да се посмеем на парче пай и кафе. И да ни е много вкусно. Изпробвах този пай със свежи кампари/чери доматчета, също и с конфи (предварително ги пека на хартия за печене 50 мин. на 120С с малко зехтин и билки подръка, като мащерка, риган и розмарин). Обичам доматчетата конфи за този пай, в омлет, в суфле, в паста, в сирене по шопски, защото леко се карамелизират и нежно концентрират вкусовете си. И по този начин имаме усещане за сочност, сладост и деликатна киселинност, които само доматите могат да ни дадат. Божествени. Обикновено приготвям повече (не само за пая), може и заедно с тиквички или патладжани, за да ги ползвам за други ястия през деня. Така оползотворявам ефективно работата на печката.

Ето и рецептата ~ Средиземноморски пай със сирене, босилек и чери домати ~ за 2-4 порции

За плънката

~ 200 г бяло саламурено и обезсолено сирене, намачкано с вилица, 3 средни яйца

~ 3 с.л. кисело мляко с щипка сода бикарбонат за въздушен ефект, риган и черен пипер на вкус

За пая

~ 12 чери/кампари доматчета (свежи) или 18 (конфи), ~ 10 листа босилек (накъсани)

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести), 8 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

Нужна ни е тавичка или ринг с d=20см.

Разбъркваме сиренето и яйцата с малко черен пипер и риган. След това добавяме киселото мляко, вече пухкаво и внимателно разбъркваме сместа, за да запази въздушността си. Плънката е готова. Намазваме стените и дъното на съда с малко зехтин и поставяме три цели кори, с малко зехтин между тях. Уплътняваме по дъното и стените, а ъглите остават да висят отвън.

Ползваме същия подход с корите като в рецептата за пай със зеленини.

Намираме я в статията „Ухание на есен“ https://mypureolive.com/bg/ухание-на-есен/

Разпределяме половината от плънката, и подреждаме доматчетата и босилека върху нея. Надипляме една кора и малко зехтин отгоре. Разполагаме равномерно остатъка от плънката и доматчетата и босилека. Опаковаме пая старателно, като след всеки четири завити ъгъла намазваме с малко зехтин. Последните четири ъгъла с повече, за да се залепят добре (оставям си 3 с.л. зехтин за финала).

В предварително загрята фурна печем 30 мин. на 180С. Ако ползваме ринг го махаме внимателно и печем още 10 мин. да се зачервят страните по-добре. Ако ползваме тавичка, печем цялостно 40 мин. Ползвам режим долен реотан + вентилатор и така паят се пече пълноценно отгоре, без да прегаря.

Продължаваме с друга любима рецепта за банички.

Този път те са с картофи и средиземноморски билки със сирене, или с картофи и източни подправки. Много са подходящи за семейството и за гости, защото са малки като кексчета и много удобни за изяждане на няколко хапки, направо с ръце. Можем да ги приготвим заедно с децата, защото са забавни за правене във формите за мъфини. Създават нови умения. Наблюдението ми е, че децата са много любознателни и обичат да участват и помагат в готвенето.

Ето и рецептата ~ Банички с картофи и билки ~ за 12 броя

~ 5-6 картофа на кубчета, сварени на пара и намачкани след това с щипка морска сол

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести), 6 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

Това са базисните съставки. В допълнение комбинираме ароматите ~ по-средоземноморски или по-източни.

~ микс от средиземноморски билки (мащерка и риган), микс от източни подправки (кимион на прах и куркума)

~ 50 г бяло саламурено сирене (обезсолено и намачкано с вилица) или крема сирене. Получава се фантастично и с по-пикантни меки сирена

Разделяме картофите на две, за двата различни вкуса.

Към едната част добавяме сиренето и мащерка, риган. Към другия~ куркума и кимион. 

Разрязваме корите на квадратчета с размер 13×13 см. Правим го с ножица и четирите кори заедно, като внимаваме да не се разместят. Слепваме три слоя кори, като мажем между тях с малко зехтин, с четка. По-тесните парчета, които остават при разрязването, оползотворяваме между две квадратчета и така уплътняваме по добре дъното. 

Намазваме със зехтин формите и след това разполагаме трите слепени кори, плътно по стените с пръсти. Разпределяме плънката, средно по две щедри лъжици от нея. Завиваме ъглите и ги залепваме със зехтин. В предварително загрята фурна печем 20 мин. на 180С докато приятно  се зачервят. Сервираме ги още хрупкави и топли (но не горещи). Насладата е огромна, толкова семпли и толкова вкусни!

За финал оставих портокаловия кейк, който приготвих преди няколко дни за рождения си ден.

Вдъхнови ме рецептата на Микела Киапа (Michela Chiappa), в която тя използва круши. Обожавам портокали и коричките им и избрах да приготвя сладкиша с тях, за да е истински сезонен. Те са ароматни и сочни, зареждат ни със светлината и оптимизма си и ни дават много слънчево средиземноморско настроение. Такъв е и самият кейк ~ олицетворение на ароматите и вкусовете на Средиземноморието ~ портокали, бадеми, мед и зехтин extra virgin. Сочен, мечтателен и здравословен, събрал цялото изобилие на Природата в себе си. Точно като за празник, макар и в домашна изолация😊Споделих го виртуално с приятелите си и се надявам скоро да мога да го приготвя и повече хора да му се насладят с небцето и сърцето.

Ето и рецептата ~ Портокалов кейк с бадеми и мед ~ за 8-10 парчета

~ 3 яйца, разделяме белтъците от жълтъците (яйцата изваждаме предварително от хладилника за 2-3 часа)

~ 50 мл по-обикновен зехтин extra virgin

~ 100 мл течен мед

~ 225 г смлени на по-едро брашно сурови бадеми (приятно е да се усещат и малки парченца ядки). Белени бадеми или готово брашно също са добър вариант

~ 1 ч.л. бакпулвер

~ 1 ч.л. канела

~ ½ ч.л. сода бикарбонат

~ ½ ч.л. сол

~ филетата на 3 портокала (около 270 г, след като ги оставим 1 час в гевгир да се изцеди сокът). Корите запазваме и настъргваме за украса

~ 3-4 с.л. филирани бадеми за украса

~ форма с подвижен ринг и d=20 см

Разбъркваме всички съставки и жълтъците до еднородна смес.

Добавяме внимателно с голяма лъжица разбитите на пяна белтъци. Изсипваме сместа равномерно в намазана със зехтин форма и дъно, леко поръсено с брашно. 

В предварително загрята фурна печем на 160С в течение на около 30 мин. Следим печенето и на 20-тата минута проверяваме с клечка готовността на сладкиша. Важно е да не го вадим от фурната, а само в края да проверим с клечката дали остава смес по нея. Така не прекъсваме процеса на набухване.

Фурните са различни и затова наглеждаме сладкиша да не загори отгоре.

Самата аз го пекох 15 мин. на режим долен реотан+вентилатор и той се зачерви отгоре. След това оставих само долен реотан и го покрих с хартия за печене. Сместа е много нежна и бързо става златист на повърхността. 

Украсяваме с бадеми и портокалови корички, които придават допълнителен аромат и богатство на вкусовите и ароматни възприятия. В оригиналната рецепта Микела Киапа поръсва с филирани бадеми и пече с тях, като в момента, в който започнат да се зачервяват, покриваме с хартия за печене и доизпичаме само на долен реотан.

Оставяме готовия кейк да изстине и го вадим от формата върху поднос. Украсяваме го и сме готови да го поднесем и да споделим неговата жизнерадост и специалност.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~