Летището в Катания ни посрещна с характерното изпечено и силно еспресо, суета на бара и цял наниз от изпити чашки сутрешно кафе. На крак и набързо, сякаш животът не може да чака човек да се размотава от сутринта. Обичам тази гледка в Италия, на пристигане, тя винаги носи усещането за нещо вълнуващо и неочаквано. Точно както се подреди нашето пътешествие из югоизточна Сицилия. Бялата стърчиопашка, която безгрижно си похапваше трохи от корнето, паднали край бара, беше мил предвестник – на безгрижие, вълнуващи срещи и интригуващи вкусове по пътя ни.
За някои пътешествия, богати на много впечатления, най-добре е да мине известно време. Възприятията се успокояват и ти позволят да ги споделиш на хартия. И ето ме – точно два месеца по-късно (средата на май’24!) Изпълнена с вълнение и готовност да разкажа за вкусовете, ароматите, цветовете, щедростта и щастието на Сицилия. Това пътуване беше изначално начертано в настроение спонтанност и dolce far niente. Без бързане, с ежедневно решение къде да е разходката, с много интересни вина и занаятчийски зехтини. С любопитни и непознати вкусове – от пролетта и морето. Най-често гледките бяха пленителни и в чудене как е възможно да има толкова по много от всичко в пейзажа! Красива и мека светлина, фини ухания, разкошна цветност, независимо дали си сред природата или в града.
Важно е да спомена, че единствените предначертани и уговорени срещи бяха с няколко зехтинени производители.
Да вкусим на място еликсирите от земите на планината Монти Иблеи, Киарамонте Гулфи и долината Ирминио беше задължително. Местните сицилиански сортове Tonda Iblea, Biancolilla, Nocellara del Belice, Nocellara del Etna, Moresca, Verdese, Cerasuola заслужават да бъдат изследвани. Този от диви маслини също! И както с виното, един и същи сорт маслини може да ни представи различен вкусово-ароматен облик и стил на зехтина. Визията на неговия производител е от ключово значение за това. Тероарът, земеделските практики, беритбата и технологията на екстракция са значим фактор за постигането на отличителен характер. Истински късмет беше да дегустираме сорта Тонда иблеа в няколко превъплъщения и да се убедим колко вярно е гореспоменатото.
Гледката към снежните величествени върхове на Етна (най-високият активен вулкан на 3300 м надморска височина) остана зад гърба ни. Решихме, че Катания не е нашето място, поне за това пътуване. Искаше ни се да преживеем повече от природните пейзажи, през неравни пътища, край вече в руини респектиращи palazzi (дворци). С безкрайни портокалови и лимонови горички, край по-малки градчета, скрили се в долините.
Първите впечатления на път за Buccheri, разположено високо в планината Монти Иблеи (на 820 м надморска височина), бяха зашеметяващи. С искрящо и разкошно зелено, с изпъстрени поляни, най-вече с диви невени, макове, разноцветни ириси и обикновен асфодел. И аромат на цъфнали цитруси и жасмин, който беше прелъстителен. Кактусовите храсти, чиито плодове fichi d‘India обожавам, бяха навсякъде, където и да се обърне погледът. Подобно на нашите шипки, отрупани с обагрени наесен плодове.
Жалко е, че не успях да опитам сорбе, приготвено от тях.
Познавам ги само в свежия им вариант на плод. Но както ми заяви един майстор на джелато и каноли в Модика, сезонът е ноември. Заповядайте тогава! (по всичко личи, че някой ноември ще е пак сицилиански😊).
През март мандарините царстват и действително това ухание, един път срещнато, не може да се забрави. Досега не бях вкусвала цитрус с името манадарина с толкова характерни и изразителни вкус и аромат. Сякаш изобилното сицилианско слънце и уханните цветчета на плода се срещат в нестихваща еуфория, в топка мандариново sorbetto. Интересно е да се знае, че гранитата и сорбето (sarbat на арабски) са сицилиански специалитети. Маврите, заселили се през 9 в. на острова, имат заслуга за налагането на този сладък и освежаващ десерт. Нашите първи зехтинени домакини в Букери ни разказаха историята на сорбето и как се съхранявал ледът в древността, без хладилник. Именно там опитахме десерта по оригинална рецепта и направа, първото ни и несравнимо мандариново сорбе. То си остана най-доброто, най-балансираното за цялото сицилианско пътуване.
Любопитно е, че маврите са пренесли от земите си цитрусовите плодове, кайсиите, динята и фурмите.
Шафранът, ядките, оризът и кускусът, патладжаните и пълнените зеленчуци, част от кулинарните традиции на Сицилия, също са пристигнали с тях. Те са предали знанието за улова на риба тон (mattanza – ритуал за улавяне на рибата) и за напояването на земеделските земи с организирани напоителни системи.
Благодарение на множеството микроклимати и почви, богата на минерали, днес островът е самодостатъчен. Предлага изобилие от плодове и зеленчуци, познати и обичани от цяла Италия. Досега не бях виждала толкова огромен „оранжериен мегаполис“, разстлан из равнините и чак до морето на юг.
И така, пристигнахме в симпатичното Букери и там ни посрещнаха Юлия и Лоренцо Никотра, дъщеря и баща. Те, заедно с брата на Юлия, са основатели на семейната занаятчийска марка зехтин Agrestis. Отличава се със забележителен характер и със заслужени световни отличия. Дегустирахме техния едносортов Netar Ibleo (ЗНП/ DOP Monti Iblei), изключителна и комплексна ранна октомврийска реколта на Тонда иблеа, с интензивни зелени нотки на планински билки, току-що окосена трева, свежи листа и стрък домат, с изразителна, продължителна пикантност и дълъг послевкус с нотки на канела. Те правят и трисортов купаж Novello, с Тонда иблеа, Бянколила и Ночелара, отново ранна реколта и отново превъзходно свежо, хармонично и многопластово масло. Отличително.
Това което направи впечатленията съвсем пълни, е разходката, която Лоренцо ни направи.
Тя беше из една малка част от семейните насаждения в района на Монте Лауро. Озовахме се сред столетни и хилядолетни дървета с най-причудливи и „изписани“ форми на стъблото и за моя изненада – вече напъпили. В сезона на цъфналите бадеми, на ирисите и невена, на аспержите и фенела, очите се пълнеха с божествена красота. А природата подготвяше най-благоприятните условия за цъфтежа и опрашването на маслиновите дървета. За да се развият хубави и здрави плодове до края на септември.
За многлетниците и засадените от дядото на Юлия 60 годишни дървета се грижи вече трето поколение Никотра. С естествено торене и третиране за вредители, с ежегодно подрязване на ненужните клони. Брането е ръчно и с тези земеделски практики естествената екосистема е в хармония. Всяка година е различна за маслиновото дърво, защото природата е с различна динамика. Да я следиш ежедневно и да предусещаш развитието й се оказва голяма тънкост и умение. И Лоренцо Никотра, с усета и опитността си, е много добър в това.
Домакините ни бяха толкова мили и гостоприемни, че можехме да си говорим и да се разхождаме целия ден.
Биха ни го посветили, ако времето ни позволяваше. За мен това са едни от най-обогатяващите и озаряващи моменти за учене за зехтина и живота. В общуване с добри и истински хора, сред дърветата и с крака, здраво стъпили на живата земя. Изпълних се с благодарност как пътят ми ме отвежда все при моите хора – скромни, непринудени и щедри във всичко. Пълни със знание и увлекателни разкази. Вдъхновяваш се пак да се завърнеш и да чуеш още и още. Действително, срещите ми с производители на място са най-голямото ми богатство. За последните 5-6 години те вече наброяват 25, в 5 страни и 15 региона. Академичната част също е много важна, но се нарежда след това.
Мечтата ми да хапнем вкусна храна и да опитаме диви аспержи в местна рецепта се изпълни на мига. С едно обаждане Лоренцо ни изпрати в остерия Local. Три са гозбите, които си заслужават да се похапнат задължително! 1. Tagliarini dei monti iblei – сезонна паста с диви аспержи, фенел и листа синап. 2. Insalata d’arance – салата с портокали tarocco, пресен зелен лук и пеперончино. 3. salsiccia arrosto – просто изпечени наденички, но какви! Всичко разбира се, беше щедро овкусено с местния зехтин. A жълтият хляб със семолина бързо изчезна и собственикът ни добави още в панерчето. За изчистване на небцето преди паметното мандариново сорбе!
Вълнението от тази първа среща и топлото посрещане в Сицилия даде еуфоричния заряд на целия ни престой на острова.
Втората ни спирка с изчерпателна дегустация беше при световно известните Frantoi Cutrera. Посрещнаха ни в тяхното зехтинено царство и собствена маслобойна, край Киарамонте Гулфи. Маслото от диви маслини остави запомнящо се и трайно впечатление. Удиви ни с вкусово-ароматните си пластове от дребничките и само привидно невзрачни диви плодове. Ако ви попадне подобен зехтин, опитайте го, непременно!
Вече със залеза и меките тонове на вечерта се отправихме към нашето място за отсядане. Избрахме да е далеч от града, в тишината на маслиновите и рожкови дървета. Там където се чуват вятърът и песнопенията на птиците, а погледът стига надалеч и чак до морето. Tenuta Chiaramonte е място, което съчетава хотел, маслинови насаждения (ок. 20 хиляди дървета) и собствена маслобойна с технология на екстракция „висш пилотаж“ (на италианците Mori-Tem). На закуска можеш да опиташ крем с рожков, ароматен мед от долината Ирминио, маслинова паста от черни или зелени маслини. Всичките те, в това число и капоната сичилиана, са специалитети „на къщата“. А привечер или рано сутрин, в свежест, да се разходиш сред маслиновите и рожкови дървета. Сред безброй цъфнали макове, невени и синап, в сладки аромати. Вървейки да откриеш преднамерено засадени лехи с фава (обогатяват почвата с азот) и туфи с див манголд.
Локацията се оказа невероятно удобна за еднодневните ни разходки насам-натам из областта.
Но за това след малко, първо нека да споделя впечатления за био сертифицираните зехтини с едноименната марка.
Направи ми много добро впечатление, че за гостите, които имат интерес, може да се организира зехтинена дегустация. Включена е цялата гама масла, едносортови и купажи от 6 сорта. Те са Тонда иблеа, Бянколила, Ночелара дел беличе, Ночелара дел Етна, Мореска и Вердезе. За София избрах да взема едносортовия Вердезе, който не се среща така често. В него долових много интригуващ ароматен букет. На изсушени билки и маслинови листа, на артишок, червени плодове и ядки, с настойчива пикантност и приятен послевкус на къпина.
Цялата дегустация беше много интересна, не само заради многоликостта на сортовете, а и защото те идват от различни характерни тероари. 1. от долината на река Ирминио със ЗНП/ PDO Valle dell’Irminio. 2. от вече познатата ни планина Монти Иблеи със ЗНП/ PDO Monti Iblei Sottozona Gulfi. Прилежащите земи са със ЗГУ (IGP Sicilia). Истински си заслужава преживяването и потапянето в опита на Tenuta Chiaramonte. Служителите са много посветени в детайлите за всеки зехтин, земеделските практики и процеса на екстракция.
След наситения ни първи ден, избрахме да започнем обиколката с живописната, барокова Рагуза.
Градът е разположен на хълм между две дълбоки долини – Cava San Leonardo and Cava Santa Domenica. Те внасяха много свежест и зеленина в гледките, особено когато си нависоко. Сякаш се озоваваш в град-лабиринт, можеш да си горе и долу, в Рагуза Ибла и Супериоре, и да се загубиш из тесните каменни улички с много глинени цъфтящи саксии. Жасминовият аромат приятно се носеше на облаци и ни следваше през цялото време.
Открихме много привлекателни варианти за обяд в Ибла, като интуицията ни отведе в Camuri* /Cucinapassionata/ и не ни излъга. С изключително фина и вкусна храна, в духа на Сицилия и Средиземноморската диета, която ни достави огромно удоволствие. Капоната върху рикота пане с крем артишок и опушен патладжан, тартар от риба тон с доматена салца и крем рикота, пакери с лобстер, доматено пюре и магданозен сос, спагети с галета и аншоа, фенел и трюфелов крем. Жълтият хляб със семолина, сервиран с първокласен изразителен extra virgin много ни зарадва. Тук всеки детайл беше поднесен с мисъл, виното също се открояваше. Взехме местния сорт Грилло, който ни удиви с изразителна минералност и много свежест (толкова на юг и с толкова жива киселинност!).
За финал опитахме канолите на шеф-готвача, като контрастът между чистия вкус на рикотата, фината хрупкава черупка и разкоша на шамфъстъковия сос беше забележително хармоничен. Хареса ни много това място – така фино сетивно преживяване и никаква демонстрация на претенция.
По темата местна храна и места с характер, нека се отклоня с една препоръка.
Недалеч от ресторанта, открихме симпатичната Salumeria Barocco, с подбран асортимент и някои продукти-президиуми на Slow Food®. Тръгнахме си със суха паста busiata pistachio (с брашно от шамфъстък, добавено в тестото) и морска сол цветето на солта с портокал (fior di salle al arrancia), която е феноменална като нежност и вкусово-ароматен спомен от Сицилия (на морето, на северозапад край Трапани, се добива ръчно сол и си заслужава да е в кухненския шкаф!). Взехме за нашето аперитиво на балкона няколко сирена – ricotta infornata (печена), caccio di marsala, с трюфел и capra al pistachio. Изкуши ни и salsiccia ragusana al finocchietto (пресен салам с див фенел). Аперитивото ни се получи много, ама много добре, допълнено с едно разкошно пенливо вино по традиционна технология Terrazze dell’Etna Brut 2019.
Виждате, че разточително и преобладаващо говоря за храна и така ще продължи разказът, защото вкусовете на Сицилия са толкова ярки и многообразни, че си заслужава да бъдат споделяни. Същевременно са семпли – влюбих се в преднамерената семплост и прецизност в съчетанията, в свежестта и натуралността на съставките, в лекотата. За мен това е съвършенството на една кухня – да се вълнувам от нейната съвършена простота (сицилианското меню и кухня често се споменават като cuccina povera/ на бедните, защото повечето продукти идват от земята и морето).
Следващият ден посветихме на Шикли (Scicli).
Очарова ме с вече станалото любимо пясъчно усещане на южна Сицилия. Бежовите тонове на сградите са характерни и тук, и много красиви в стареенето си. Заедно с още седем града в долината Ното, Шикли е част от световното културно наследство на Юнеско (Рагуза също попада там). Подобно на Рагуза, след разрушителното земетресение в края на 17в., градът е построен наново в бароков стил и носи усещането за фина елегантност. Изкачихме се до църквата Сан Матео, откъдето можеш да погледаш града във всички посоки, да видиш синевата на морето в далечината и зеленината на долините под краката ти. И да се развълнуваш при тази необятна и необикновена гледка.
Тук в Шикли отново се удивих колко интересен е географският релеф на тази част на Сицилия и как хората умело си партнират с него още от древността. Долини и каньони, и градове скрити за очите, когато си горе на високото. Разкриват ти се в цялата си хубост, само като се спуснеш при тях, в ниското.
Нямаше как в събота да не се наредя на опашка в местна хлебарница за пресен хляб.
И да не отчупя крайчето на мига😊. Това не е изненада за онези от вас, които познават моите пътешествия и пътеписи за Пулия, о. Крит, Пелион, Айвалък, Турция, Египет, където хлябът заема централно място ( част от тях са тук https://shorturl.at/Ofwwd ; https://shorturl.at/yN5vm ; https://shorturl.at/5iCPS ). Всъщност това е моята най-любима храна наред с градинските домати и висококачествения отличителен зехтин extra virgin. И след това идва всичко друго.
За обяд избрахме едно много интересно съвременно градско място – My name is Tonnino, с чудна локация край реката и в няколко свързани помещения, все едно сме в изба. Изненада ни с невероятната си риба на деня – мерлуза, много нежна и сочна, сервирана само с магданозено песто. Pesto alla trapanese (към талиолините и тартара от скариди с лимонова кора) толкова ни хареса, че вече често си го правим в София. Историята е, че в Сицилия има изобилие от сладки домати и бадеми и така сицилианците (от Трапани) трансформират лигурийското pesto Genovese, като заменят кедровите ядки с бадеми, добавят пресни домати и сицилианско пекорино. Ние обогатихме рецептата с малко стафиди и няколко филета аншуа и се получи изключителен сос за паста или картофи (ето и рецептата за песто алла трапанезе https://shorturl.at/9l05b ).
Опитахме и най-вкусните мини „мекички“ от дневното меню, vastiduzza sciclitana del giorno.
Интерпретацията им беше невероятна – с пюре от сладък картоф и скариди на тиган. Благодарихме на собственика на този малък локал, Андреа, за гастрономическото удоволствие и за изключителната селекция от сицилиански вина.
Тук е моментът да направя вметка, че и двата дни, след градовете, се отправяхме към морето, за да му се полюбуваме отблизо. Курортните селища Marina di Ragusa, Sampieri и Donalucatta са лежерни през този сезон и с не много туристи. Крайбрежието посреща с елегантни аристократични сгради в изискано розово-бежово с изумрудено-зелени дървени кепенци. Въображението ми започна да рисува картини от век назад, с посетителите на морските вили – в цели плажни костюми и чаша кампари в ръка. За това лирично настроение заслуга имаше и светлината на късните следобеди, тук на морето. Тя е несравнима – тиха и красива, само за разходки и споделена тишина. Мислех си как нищо друго не му е нужно на човек в този пейзаж.
Последните два дни от Сицилия преминаха с много впечатления от Сиракуза и Модика.
Сиракуза остави онова усещане за непреходност на времето със забележителните си архитектурни паметници от времената на древна Гърция и Римската империя. Катедралата на Сиракуза ни привлече с красивата си фасада в стил сицилиански барок, а зад нея ни се разкриха, едновременно монументални и изящни, колоните на храма на Атина (построен през 6в. Пр. Хр.). Била е и джамия от 9 в. в продължение на около 200 години, но днес не остава никакви впечатления за този период. Усещането за древна Гърция е на много места в града, а гръцкият амфитеатър, сред най-големите строени някога, е необикновен. В археологическия парк Неополис също може да се види римски амфитеатър и впечатляващата варовикова пещера „Ухото на Дионисий“.
Вероятно няма време от годината, в което градът да е тих – с историята си и морето е много притегателен. Плажуващи компании по каменистите брегове на о. Ortygia и плувци в морето също не бяха рядкост в този мартенски ден. Живостта на Ортиджа беше в абсолютен контраст с тишината на изоставените в разруха palazzi, повечето от които изключително красиви. Тук многобройността и концентрацията им ми направи силно впечатление. Вероятно е много ресурсоемко да бъдат реставрирани.
Джелатото и уличната храна като че ли бяха на всяка крачка,
Имаше нестихваща глъч около локалите. Носеха се предимно морски аромати, но и ориенталските никак не им отстъпваха. Харесахме си едно ресторантче с хубавото име Anchovies (Аншуа), с тераса срещу галерия Bellomo. Tам най-накрая опитах една от най-добрите версии на аранчини с богат аромат на шафран. Сицилианският винен сорт Catarratto с деноминация IGP Terre Siciliane ни зарадва с искрящата си свежест на последната винена реколта. Добре си пасваше със спагетите с галета и сос аншуа със стафиди, домати и магданоз. Те бяха феноменални и съвсем естествено заслужиха софийска интерпретация.
Филето лаврак с доматен сос и каперси върху нежно картофено пюре, привидно съвсем обикновено като съставки, ме спечели с нежността и сочността си. Определено сицилианците са виртуозни майстори на рибата!
За финал на пътуването оставихме шоколадовата Модика.
Паркирахме на високото и разходката надолу-нагоре беше изключително ободряваща. Пак си спомних историята за ключа към дълголетието в Средиземноморието и колко благотворни за ставите и мускулите са многобройните стъпала и наклонени улици за изкачване ежедневно. Като се добави традиционната, преобладаващо растителна, Средиземноморска диета всичко си идва съвсем на мястото. Чуден бял град, с много красиви барокови катедрали и невероятно вкусни каноли и джелато, които открих в едно миниатюрно местенце с име Fargione. Опитах с класическа рикота, както и с лимонов крем, с типичните ядки за Сицилия – изпечен ароматен зелен шамфъстък (от Бронте) и бадеми (от долината Ното). Голяма прелест с ненатрапчива и много хрупкава черупка.
Спонтанното ми похапване тук и там често е причина за по-лек обяд по време на пътешествия. Така се случи и в последната ни гастро спирка – Fattoria dei Torri. Три са нещата, които оставиха различно и живо впечатление. Салата с печена тиква, листа див синап, тиквени семки и винегрет със синапено семе. Запечена маруля, с приятна остатъчна горчивина, поднесена с пикантен майонезен сос. Currivu bianco – биодинамично натурално вино на Cantina Marilina, което още помня и ще помня. Обожавам натурални вина и това изключително хармонично откритие беше най-хубавият финал на дълго мечтаното сицилианско пътуване. Остана неопитан само любимият ми артишок, но и на него ще му дойде времето, пак в Италия, и пак на спиращо дъха място.
