Ставало е дума, че съм запленена от Изтока. Има една магнетичност, многопластовост, простота, колорит и радост, които много ме привличат. Някои неща не можем да си обясним, те идват от сърцето, и тази моя любов е точно такава. Обичам да опознавам чуждоземни земи и култури с техните жители и обичаи, да пътувам по тях. Онази заразителна усмивка и сърдечен поглед, безрезервното приемане са неща, които винаги ме трогват у хората от Изтока. И така се завръщам отново и отново, и ми е трудно да избера западната посока за пътешествия и себепознание. Сетих се за нещата, които споделям сега, когато взех в ръцете си този мой любим източен плод ~ божествения нар.
За мен това е един чудат плод ~ ярък и контрастен, дори малко противоречив в съчетанието на вкусове и аромати. И пример за това как нежна сладост, мека стипчивост, обла киселинност и безрезервна свежест могат да съжителстват в божествена хармония. Просто съвършенство! Плод, който изисква особено внимание и усилия, за да го заслужим и да се насладим на вкусовете му. Независимо от акуратността ми вчера имаше симпатични червени пръски по плочките и бурканите в близост. Забавен и весел плод. Точно за зимата с нейните по-мрачни настроения.
Историята му тръгва от земите на днешен Иран до северна Индия.
Впоследствие се разпространява из много страни. Любим е в Близкия Изток, централна Азия и Средиземноморието, където ни радва от септември до февруари. В Япония и Корея, например също е популярен и се култивира. Интересно е, че както маслиновото дърво, така и нарът са сред първите култивирани плодови дървета, около 6то-5то хилядолетие пр. Хр., в страните на Средиземноморието. Нарът има почетно място в много източни страни и носи както културна, така и кулинарна значимост. Знаем, че е символ на изобилие, плодородие, успех, амбиция, късмет, предвестник на рожба и брак. И тази символика е много сходна от Египет до Индия. За мен бе любопитно да прочета, че според еврейски учени това е бил „забранения плод“ в Райската градина. И че нарът е символ на Армения и един от символите на Азербайджан.
В редица източни кухни е много ценен и се използва както в свежо състояние за салати, ориз, яхнии с месо, така и за маринати и винегрети за салати. Онези му контрастни вкусови качества, които описах по-горе го правят интересен партньор с редица продукти.
И разбира се, сокът от нар можем да опитаме по улиците на Истанбул, Техеран и София.
Не между другото, нарът е с редица полезни за здравето качества ~ добър източник на фибри, витамините C, K, B9, както и е богат на антиоксиданти. Наслада и здраве в едно!
Днес ми бе ден на нара. Много ме вдъхновява и радва този плод. Особено, когато навън е -5°С и Снежко щипе бузките на децата, а и на нас, вече порасналите деца. Направих уханен десерт ~ ябълков крамбъл ~ с настъргани ябълки, много орехи, цейлонска канела, нерафинирана захар и зехтин (разбира се и с брашно и грис, за да е крамбъл). Тук замених маслото със зехтин, за да е подходящ сладкишът и за постещите този месец (25 г твърда мазнина = 15 мл зехтин extra virgin). А и защото зехтинът е по-стабилна мазнина за печене от кравето масло. И е много вкусен в съчетание с продуктите на този сладкиш. Тъй като крамбълът няма много представителен вид за сервиране, използвах лъжица за сладолед за оформяне на полусфери и ги гарнирах върху канапе от нар. Поръсих с шамфъстък и така се получи свеж Коледен десерт, много удачен и за трапезата на Бъдни вечер.
Другото ми предложение за вас е тази чудесна топла картофена салата със сос от медена дижонска горчица и зехтин extra virgin. Избрах ранна реколта от сорта Casaliva от езерото Гарда с много свежи зелени нотки. Обикновено маслините се берат 3-4 седмици по-рано от нормалното и уханието и вкусът на зехтина ни пренасят на пролетна поляна със свежа трева, билки и цветя.
В този случай имаме и нотки на зелен бадем и артишок, типични за езерото Гарда.
И приятно парещо усещане в гърлото от високото съдържание на фенолни антиоксиданти в ранната реколта. По-високите нива, по принцип, са характерни за по-рано набраните маслини и много потребители ги предпочитат. Чудесно се получава сосът и с ранна реколта от Халкидики, сорта Chandrolea, който за сега е по-достъпен за нас българите и носи свежестта на билки и окосена трева, и на парче сочна зелена ябълка. Сортът Coratina от Пулия, Италия, също е подходящ и с подобни зелени, свежи характеристики и ярка пикантност на сладки подправки. И трите сорта добре се съчетават с леко пикантната рукола и сладостта на картофите и медената горчица. И двата последни зехтина extra virgin опитахме на майсторския клас на DiVinoTaste2018 „Студено пресован зехтин ~ експлозия от вкусове“ и се предлагат в България.
Ето я и рецептата за салатата, подходяща също и за постите, и за по-нетрадиционно ястие за Бъдни вечер.
Аз много обичам Бъдни вечер и нашите традиционни гозби, понякога обаче, внасям и новости. Това ми е в природата.
~ Топла картофена салата с рукола и горчичен сос ~ за 2 порции
~ 4 средно големи картофа, сварени на пара на кубчета (25 мин. на среден огън) и добре изцедени след това
~ 2 ч.л. фина медена дижонска горчица и 2 с.л. зехтин extra virgin, бял пипер и морска сол на вкус за соса. Добавяме го към сварените картофи и нежно разбъркваме с лъжица, за да се овкусят картофите
~ 2 шепи измита и подсушена рукола, която добавяме към овкусените картофи. Леко разбъркваме, за да остане руколата свежа
~ зърна от нар и няколко капки зехтин за финал и красота
Желая ви пълна наслада за сетивата!
~ We are what we live, we are what we eat, food for change ~
