24.02.2022
За това египетско и по-различно пътешествие нямаше особено голяма подготовка, а онова вътрешното силно усещане, че точно сега му е времето да се случи. Сложете към горното и един преглед на температурите в края на декември или началото на януари, за да няма изненади и суета, когато се озова в Западната пустиня или пък на юг на река Нил, недалеч от езерото Насър. И ето ме там.
В Египет също е зима, но мека и слънчева, напомняща на нашата есен с прохладни нощи и сутрини, които настояват за пуловер-два в куфара. Ако очаквате да разказвам за лазурни плажове и магнетични пирамиди, вероятно ще ви разочаровам, обаче съм сигурна, че ще видите Египет през една друга призма, не по-малко притегателна и интересна. И вероятно за някои от вас желанието да отидете на запад и на юг от Кайро ще се активира, а за мен мислите да се завърна по тези земи ще станат по-настойчиви! Красотата на безкрайните дюни, на искрящото тюркоазено на солените пустинни езера, на ширналото се море от маслинови и палмови дървета в пясъците и още много запечатани картини ме връщат отново и отново там на запад, в пустинята, почти до границата с Либия.
Александрия, първата ни спирка, е вълнение. Град с петмилионно население, жужащ от живот, пъстрота и изобилие. Основан от Александър Велики, запечатал ефирните и така уверени стъпки на последната царица на Египет, Клеопатра, градът е смесица от култури, вкусове и ухания. Сега е сезонът на ароматния и сочен физалис, а дървените колички, отрупани с плод, подканват да си вземеш и освежиш. Непременно.
Прочетете цялата статия на този линк!
Или прочетете моята рубрика в списанието на този линк!
